March 2011 Update/bg

From Strategic Planning
Jump to: navigation, search

 

Здравейте!

Удивително е какво постигна Уикимедия пред последните десет години. И постиженията си дължи на вас. Благодаря ви, великолепни сте.

Казвам се Сю Гарднър и управлявам Фондация Уикимедия — базираната в Сан Франциско организация с идеална цел и персонал от общо 60 човека. Ние плащаме сметките за трафика на Уикимедия, купуваме сървърите и осигуряваме правната защита на проектите на Уикимедия. Също така помагаме за разработката на техническите и социалните решения, които правят възможна работата ви. Целта на настоящото съобщение е да ви извести за някои от нещата, които планираме да направим, а също и да споделим с вас някои нови данни за тенденциите, които протичат в редакторската общност.

Но нека за начало поставя нещата в контекст. По практически всички показатели за измерване проектите на Уикимедия процъфтяват. Читателската аудитория продължава да расте – проектите на Уикимедия сега обслужват нуждите на повече от 400 милиона души всеки месец. Общият брой статии, както и качеството им, продължава да се повишава. Всяка година все повече хора правят все повече дарения. А съдържанието на проектите продължава свободно да се разпространява: използва се в географските карти и в социалните мрежи; достъпно е през мобилни телефони, таблети и електронни четци; копира се на безброй други сайтове и се използва по множество различни начини. Всичко това за нас са добри новини.

Но част от моята работа е и да следя за проблемите. И така, преди няколко месеца Фондация Уикимедия възложи провеждането на някои изследвания, с цел по-задълбоченото разбиране на вътрешната динамика на нашите общности. Резултатът е Изследването на тенденциите сред редакторите (резултати),[1] което проучва редакторските общности на пет големи езикови версии на Уикипедия: английската, немската, руската, френската и японската.

Сигурно ще ви направи впечатление, че резултатите от изследването са малко сурови: не всеки детайл е напълно избистрен. И това не е случайно. Споделяме откритията си преждевременно, тъй щото вие да можете да ни помогнете да разтълкуваме и разберем резултатите, получени до този момент, и да започнете да дискутирате с други членове на своята общност за начините, по които да реагирате. Освен това, публикуваме под отворен код и софтуера, използван при провеждане на изследването, така че можете да проверите методологията, да разгледате данните от различни ъгли и да проведете проучването и за други проекти и на други езици.

Какво научихме?

Ето какво мислим, че научихме с провеждането на изследването на тенденциите сред редакторите. Реалните проблеми за успешното присъединяване към уикимедианската общност на новодошли редактори започват да се проявяват между 2005 и 2007 година. Преди 2005 година в Уикипедия на английски език почти 40% от новите редактори продължават да бъдат активни една година след първата им редакция. След 2007 година едва 12-15% от новоприсъединилите се продължават да допринасят една година след първата си редакция. След 2007 година много хора продължават да се опитват да станат редактори на Уикипедия. Промяната обаче е в това, че те все по-малко успяват да се интегрират в уикимедианската общност и неуспехът ги спохожда все по-рано. Все по-трудно става проникването в общността.

Тези генерални тенденции се проявяват и в другите езикови версии, които сме изследвали.

Диаграмата от нашето изследване, показана по-долу, много ясно демонстрира тази тенденция за Уикипедия на английски език. Тя показва броя активни редактори (в синьо), сравнени с процентното отношение на редакторите, които са се присъединили през съответния месец и продължават да са активни редактори една година по-късно (в червено).[2] За отбелязване е, че тези тенденции са в сила дори когато гледаме новодошли потребители, направили поне по 50 редакции – т.е. не става въпрос просто за повишаване на случаите на тестови редакции (упражнения извън пясъчника) и вандализми.

Темп на задържане на новодошли потребители (10 направени редакции) след една година, сравнен с общия брой на активните редактори (>=5 редакции/месец): Уикипедия на английски език

Нашето ново изследване показва, че редакторските ни общности застаряват, вероятно като пряко следствие от тези тенденции. И като казвам това, нямам предвид, че средната възраст на редакторите расте: говоря за продължителността на ангажимента с Уикимедия. Сега, повече от всякога досега, новаците представляват малкия процент редактори, и в абсолютни стойности броят на новодошлите също намалява. А това е проблем за всички ни, защото означава, че опитните редактори трябва да се нагърбят с все по-нарастващ обем от работа, и все по-трудно става да се избират администратори и бюрократи. Опитните уикипедианци вероятно от години наблюдават и коментират тези промени: но сега за първи път разполагаме с данните, които подкрепят думите им.

На базата на това и на други проучвания (вижте връзките по-долу), ето какво мислим, че се случва: Докато успешните общности се разрастват и стават наистина мащабни, те по естествен начин страдат от грешките на растежа. Има прилив на нови хора в общността, което поражда ефекта на Вечния септември, при който съществуващата общност полага усилия да интегрира новите членове, докато същевременно се бори да запази способността си за работа по обичайния начин. Общността постига това, като развива у себе си механизми за самовъзстановяване и защита – което в нашия случай се е превърнало в неща като автоматизирана отмяна на редакции с ботове и скриптове, автоматизирани изтривания и предупреждаване на потребители, както и детайлно разписани политики. Всички тези механизми са очевидно полезни – все пак разработени са по определена причина и в отговор на реални проблеми. И си вършат добре работата, за която са създадени: успешно помагат на опитните редактори да съхраняват и поддържат качеството. Но те също така са направили все по-трудно и по-трудно присъединяването към нас на нови хора, а това на свой ред изглежда прави работата на опитните редактори още по-трудоемка. От различни хора съм чувала, че допринасянето през 2001 или 2003, или дори през 2005 година е било много по-възнаграждаващо усилията — и много по-забавно! — отколкото е днес. Сигурна съм, че част от обяснението е просто носталгия по "доброто старо време". Но мисля, че има и някаква истина в това.

Откритостта поражда участието

Вярвам, че трябва отново да превърнем редактирането в удоволствие за всички — както за новодошлите редактори, така и за опитните. Някои от вас сигурно ще се запитат дали това е възможно да стане без да се компрометира качеството. Моето лично виждане е, че дилемата между тези две неща е фалшива и подвеждаща. Качеството и откритостта вървят ръка за ръка: ако това не беше така, Уикипедия не би могла да просъществува. Уикипедия е най-големият, най-добрият и най-използваният информационен ресурс, който някога е бил изграждан в цялата човешка история. Откритостта работи.

И така. Когато механизмите за поддържане на качеството вредят на добронамерените новодошли, решението на проблема е да се открият по-добри механизми за поддържане на качеството, които наред с това причиняват по-малко странични щети. Привличането на повече нови доброволци за редактори ще облекчи работата на старите редактори и ще направи цялото начинание по-приятно за всички. Вярвам също така, че имаме нужда да подсилим дейностите по социализиране на нови потребители и да направим така, че всеки да се чувства желан и оценен.

Ето някои въпроси, над които размишляваме:

Трябва ли новите редактори да бъдат насърчавани да споделят повече информация за себе си на личните си страници, така че добронамерените потребители да бъдат по-лесно идентифицирани и да получават подкрепа и насърчение? Трябва ли да създадем още автоматизирани механизми, за да могат редакторите да изразяват уважението си един към друг? Трябва ли да автоматизираме процеса по свързване на новодошлите потребители с опитни ментори? Имаме ли нужда от по-добри помощни страници? Трябват ли ни усъвършенствани полу-публични пространства за чернови, както в Уикипедия на руски език, които като инкубатор да дават шанс на новите статии да се развият преди да бъдат изтрити? Или е нужно нещо друго?

Това е важно дело. То ще успее, ако вие — сърцето и душата на проектите на Уикимедия, хората, които сте най-активната и опитна част от общността — заедно помежду си и заедно с Фондация Уикимедия помогнете да се случи. Фондация Уикимедия има нужда от вашите идеи, опит и подкрепа. И се надяваме, че помежду си вие също ще дискутирате тези въпроси. Искаме да започнем нова глава от нашата история, като отворим общността си още повече, създавайки същевременно все така висококачествен информационен ресурс за целия свят.

Предстоящата година

През изминалия месец февруари, ние представихме стратегическия план на Фондация Уикимедия, който набелязва нашите дългосрочни приоритети. На тази основа направихме един изчерпателен анализ на продуктовите си приоритети.

Данните от изследването на тенденциите сред редакторите ни показа къде да фокусираме вниманието си през следващата една година. Като цяло, основните ни приоритети са съсредоточени върху разрастването на общностите — създавайки една различна среда, която благоразполага всеки, който иска да помогне. Някои от тези приоритети са свързани с проекти, които да увеличат притока и разнообразието от нови редактори, като същевременно повишат степента на тяхното задържане. През предстоящата година ще насочим енергията си в следните направления:

  1. Създаване на визуален текстов редактор: Разработваме нова среда за редактиране в проектите на Уикимедия, която е по-лесна за използване и не изисква от потребителите да учат специалния уики синтаксис. Тази дейност е още едва в началото си, но новият главен софтуерен архитект Brion Vibber ще играе ключова роля в подготвянето на нашата платформа за тази така мащабна промяна. Това е дългосрочен проект, свързан с големи промени, но ние трябва да го започнем сега, ако искаме да отгледаме една още по-отворена и разнообразна редакторска общност.
  2. Подобряване на преживяването за новодошлите: Ще проведеме серии от общностни и инженерни експерименти, с които да подобрим преживяването, което изпитват новите добронамерени потребители. В това число се включват средства за изразяване на признателността и опити за подобряване на менторството. Ще се поучим от опита на менторската програма в Уикипедия на немски език и от Инкубатора на статии в Уикипедия на руски, за да открием как да подобрим интерфейса за новите потребители. Целта ни е да провеждаме множество паралелни седмични тествания и непрестанно да влагаме наученото от тях при разработката на продуктите ни и при изграждането на общностите. Ще създадем много специални страници, на които можете да ни помагате с идеите си, но, ако желаете, можете веднага да коментирате на прилежащата дискусионна страница.
  3. Подкрепа за общностния растеж в развиващите се страни: Вярваме, че голяма част от прираста на проектите ни в бъдеще ще дойде от места като Индия, Бразилия, Близкия изток и Африка — и искаме още сега да бъдем там и да помагаме там да се изградят общности около мисията на Уикимедия за разпространение на свободно познание. Помагаме да се катализират общностните процеси както с онлайн инициативи, така и с дейности на живо. Помагаме също така да се преодолеят техническите пречки, свързани с въвеждането и визуализирането на текстове на различни езици. Тези дейности се обсъждат и координират на страници като "Програми за Индия" (Мета), Индийски пощенски списък, "Проект за катализиране на Бразилия" (Мета) и Бразилските пощенски списъци. Фондация Уикимедия е разширила и своите дарителски програми в подкрепа на глобалните общности и инициативите на отделните локални сдружения на уикимедианци.
  4. Осигуряване на достъп от всички видове устройства: Без значение дали използвате смартфон, телефон с няколко екстри, таблет или искате офлайн достъп до проектите на Уикимедия, трябва да получавате най-доброто възможно преживяване. Това е съществено условие за достигането до милиони нови читатели и за предоставянето на възможност за редактиране на хора, които никога още не са докосвали компютър. В момента все още конфигурираме работата си в това отношение, но можете да прочетете повече за нашата стратегия за мобилност.
  5. По-лесни и приятни процедури по качване и разглеждане на мултимедийно съдържание: Изображенията, аудио- и видео-файловете правят съдържанието на нашите проекти по-богато и по-добро, и в това отношение виждаме перспективи за силен прираст както на масата доброволци, така и на качеството и количеството съдържание. Допринасянето с мултимедийно съдържание може да се окаже и трамплин за по-сериозно обвързване на потребителите с Уикимедия. Започнали сме работа по проект за улесняване използваемостта на мултимедийното съдържание (вижте доклада ни), но не сме готови все още. За да избегнем неминуемия конфликт между качество и количество, ще възприемем един двояк подход, с който да изградим нови средства за преглеждане и модериране на съдържанието, проектирани да бъдат едновременно социално отговорни и високоефективни.

Продължаваме да инвестираме усилия и в други области, включително усъвършенствани системи за дискусия, средства за оценяване на качеството, и комплектуване на съдържанието за офлайн употреба. Има и някои важни подобрения по генералната инфраструктура на сайтовете ни, по които също работим. Но горните пет направления са нашите приоритетни проекти, които ще придвижваме напред с максимални усилия през настоящата календарна година.

За тази цел ще си сътрудничим в световен мащаб с местните уикимедиански сдружения, но в крайна сметка успехът ни зависи и от партньорството ни с всеки от вас.

Моля за вашата ангажираност: разгледайте данните от нашите изследвания, присъединете се към активните ни проекти, помогнете ни да усъвършенстваме технологиите и процедурите. Бъдете смели и ни изненадайте — всеки от вас може да бъде лидер.

Благодаря, че прочетохте всичко дотук, и очаквам на свой ред да прочета нещо от вас.

Сю Гарднър
Изпълнителен директор на Фондация Уикимедия

Бележки

  1. Изследването на тенденциите сред редакторите беше проведено от Diederik van Liere и Howie Fung, под ръководството на Erik Moeller. Изследването приключи на 10 март 2011.
  2. Вижте изследването за по-подробни разбивки по групи редактори във времето, както и за съответните данни на други езици.

Допълнителни четива

Diederik van Liere, Howie Fung. Editor Trends Study. March 2011.

Bongwon Suh, Gregorio Convertino, Ed H. Chi, Peter Pirolli. The Singularity is Not Near: Slowing Growth of Wikipedia. In Proc. of WikiSym 2009. October 2009. Florida, USA

През ноември 2009 година, потребител WereSpielChequers проведе експеримента Newbie treatment at Criteria for speedy deletion — едно изследване в англоезичната Уикипедия, при което опитни уикипедианци се държат като новаци, за да проследят процеса на изтриване на статии през очите на новодошли потребители. Експериментът сам по себе си е противоречив, като един от критиците заявява “Не вярвам, че някой сериозно може да отрече, че има проблем с това как биват третирани новодошлите.”

През декември 2009 година, Марк Греъм, научен сътрудник в Оксфордския институт за интернет, публикува анализ на географското покритие на англоезичната Уикипедия, който демонстрира изключително слабата посещаемост на Уикипедия в Африка и Китай. Греъм завършва със заключението, че е “ясно колко далеч сме от изчерпване на темите, за които имаме да пишем”.

Проучването на бившите редактори, публикувано през февруари 2010 година, разкри, че около половината от 1200 отказали се редактори заявяват, че са престанали да редактират по лични съображения. Около една четвърт твърдят, че са престанали да допринасят заради проблеми с общността, в това число взаимодействие с други редактори, проявили своя инат, пристрастия или тираничен нрав.

Shiju Alex е изготвил статистически доклад за 2010 година за версиите на Уикипедия на различни езици/диалекти, говорени в Индия. В него той отбелязва, че създаването на нови статии в тези проекти е забавило темпове и “все повече на брой езикови уики общности са започнали да се фокусират на качеството вместо на количеството”.

През февруари 2011 година, Сю Гарднър публикува в блога си съобщение, което обобщава коментари от жени, споделящи преживяванията си при редактиране на Уикипедия, подбрани измежду десетките онлайн дискусии, които избуяха след публикация в New York Times за "бездната между половете" в Уикипедия.

Уикимедианецът Lennart Guldbrandsson и шефът на връзките с обществеността Frank Schulenburg инициираха проект за подобряване на създаването на потребителски сметки, който има за цел да се увеличи броя на хората, които се регистрират с потребителско име и действително започват да редактират.

Потребител Kaldari написа скрипт, наречен Wikilove, който има за цел да насърчава проявите на уикиобич в Уикипедия. Скриптът улеснява добавянето на медали и подаръци на беседите на потребителите. Трябва да си го инсталирате! И да го използвате! :-)